За хлябът

Помните ли, как ухае току що изпечен хляб? Нали се сещате, влизате в хлебарницата или магазина и току що са докарали хляб, който все още е толкова горещ, че не можете да го държите продължително време в ръце и понякога пликчето, в което ви го дават се деформира от топлината. Помните ли какъв е аромата на такъв хляб? Еххх, това е аромата на живота. По принцип не харесвам работата си, но ако някой ден я напусна, а аз нямам намерение да работя там прекалено дълго, едно от нещата които ще ми липсват много, ще е именно този аромат. Понеже скромната ми персона не може да си позволи лимузина, всяка сутрин пътувам до работата с велосипедеца, и малко преди да стигна горепосоченото работно място, дето не съм го горопосочил много конкретно, минавам точно до един завод за хляб. Направо бих живял там, толкова е хубаво. Всяка сутрин имам различни глупости в главата, мисля си за разни работи - хубави или лоши, слушам музика или си мисля за някоя песен, но каквото и да става, в момента в който ме лъхне тази миризма на парещ хляб, настроението ми се оправя и отделям тази една минута, през която минавам покрай завода, за да се насладя само и единствено на този великолепен аромат.
Е, колко малко му трябва на човек, за да се почувства щастлив, макар и за кратко!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *