Старият квартал

Сега се сетих нещо. Чудя се как не съм се сетил по-рано? Чудех се, защо тази страничка* ми е толкова позната, все едно винаги съм я имал и днес разбрах защо. Вижте банера най-горе. Това са покривите на стария ми квартал. Сега се намирам на едно съвсем различно място. Нито съм израснал тук, нито приятелите ми са тук, нито имам някакви спомени свързани с това място. А банера горе е стария квартал. Най-хубавото място на света. Там бяха приятелите ми, детството ми, спомените ми. Добрите и лошите ми моменти. Смеха, караниците, игрите, сбиванията. Тичането в строежа, пиенето на вода от чешмата до него, масите за тенис, баскетболния кош, направен от дървено пале и капла от велосипед. Липите, джанките, дюлата, сухото дърво, борчетата. Тихите улички с големи дървета и хладна сянка, кестените пред входа, парка от другата страна на булеварда. Магазинчетата направени в гаражите, черната ограда, червената ограда, изоставената кола в двора.
Всички тези неща са толкова далеч, а преди по-малко от година бяха на една ръка разстояние, но тогава не ги оценявах. Когато се местихме знаех, че ще дойде един момент на носталгия, просто защото съм си такъв, все страдам по миналото, а раздялата с него няма как да е лесна. Чакам.
Та този сайт се явява нещо като стария квартал. Нека черния цвят не ви заблуждава, защото това е цвета на нощта, а нощта е толкова прохладна и ароматна понякога.

_______________________________
* старата версия на блога(бел.авт.)


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *