СКГТ

Ще съм кратък. Понеже е 72-рият пост в “EveryДен” се сетих за един автобус номер 72 с който ходех на училище едно време и за една случка в него, която ще разкажа бързичко.

Пътуваме си с един съученик на връщане от училище. Вероятно съм бил 9-ти клас. Разлигавили сме се жестоко, хилим се като идиоти, бием се и на всичкото отгоре сме седнали на двойна седалка, а автобуса е пълен та се къса. Не, че вандалстваме или нещо подобно, но да кажем, че от време на време се виждаха неодобрителни погледи. По едно време, точно докато налагам съученика си с юмруци, като същевременно и двамата сме се просълзили от смях, на нивото на ухото ми, точно от дясната ми страна чувам стряскащо познат глас:
- Май само на височина си пораснал, но не и на акъл!
Обърнах се рязко и на нивото на очите ми гледам старата ми учителка по “Труд и техника” от основното училище. Стои и ме гледа с критика в погледа. Все едно си мисли “Винаги съм знаела, че нищо няма да излезе от теб”.
- Ъъъ…, здравейте госпожо К., как сте? – питам я аз, опитвайки се да си придам сериозен и зрял вид, а от другата ми страна съученика ми изпада в див истеричен смях. Мисля, че спря да диша за известно време…

Ей на такава ситуация американците й викат “awkward”


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *