Криеница

Не, въобще не става дума за някаква метафора, а за добрата стара детска игра на криеница. Съвсем случайно установих, че децата все още си играят на нея. Честно, мислех си, че отдавна вече не го правят, а само седят пред компютрите или в най-добрия случай играят футбол навън, което не е лошо де, но не е толкова Детско. Защото и големите играят футбол, все пак. Но ето на, връщам се преди малко след работа(и други неща) и в тъмното гледам едно хлапе, вероятно на 10-12 години, се крие в тъмното зад една от паркираните коли, а едно друго хлапе обикаля около входа и се оглежда. Явно на входа им е мястото за заплюване, защото има прожектор, който се включва при движение. “Стига бе!” викам си аз на ум и се отправям към входа без да гледам към криещото се хлапе, за да не го издам случайно. Колегиалност, разбираш ли. Минути по-късно под прозореца ми се чуват поне 5-6 деца, които се заплюват или спорят разгорещено кой кого видял първи. Дори в момента, пишейки тези редове, долу се чува крясъци “Пу за мене!”.
Не е ли страхотно това, а?
А едно време много ме биваше на тази игра. Може би защото съм се завирал на разни места, на които повечето ми приятели не смееха. А и бях доста хитър.

Сега други са.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *