Бяхме

Как минава времето и как се променяме всички, значи! Гледам хора, които не съм виждал от повече от 10 години и последният ми жив спомен за тях е как играем в някой двор или се прибираме заедно след училище или се смеем като идиоти от последният чин. И ето ги изведнъж, десет години по-късно, пораснали, променени… Други. И все пак има нещо, което се е запазило в тях. В нас. Има някаква искра, има нещо странно и познато. Нещо, което може би остава завинаги непроменено. Някаква основа, която си остава същата, независимо какво изградиш върху нея. Има нещо в погледа, което може би е неподвластно на времето. Надявам се да е така, защото властта на времето е по-голяма от всяка друга и ако има нещо, което може да се измъкне от огромното ѝ влияние… Знам ли, едва ли има някакво истинско значение, но би било доста успокояваща мисъл лично за мен. Че някаква малка част от нас си остава винаги същата и никаква власт не може да я пребори, да я промени и да я подчини на себе си.

p.s. А това е една стара и изтъркана тема, към която нищо ново не може да се добави.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *