Сутрин

Понякога се будя сутрин.
Преди алармата. Стоя в леглото и гледам към прозореца. Гледам как навън се развиделява.

Мисля си.
Мисля си за съня, мисля си за реалността. Мислено преплитам тези две измерения и добавям нови елементи към тях. Понякога всичко се оплита и става едно цяло.

Спомням си.
Спомням си случки и емоции. Някои са пресни и ясни, други са поостарели и прашасали, но все още ярки под тънкия слой прах, който се е натрупал с годините. А някои изникват в съзнанието ми, вероятно за първи път откакто са се случили. Предизвикват изненада и несигурност. Опитвам се да ги задържа. Опитвам се да задълбая в тях, защото са мътни, неясни и... толкова крехки, че сигурно едва съществуват в някоя отдавна неизползвана клетка, пробудена напълно случайно. Искам да ги разгъна, искам да видя още. Искам да видя малко от "преди" и малко от "след", но за съжаление "преди" и "след" вероятно са изтрити. Някой несъзнателен процес в даден момент ги е оценил като несъществени. Select и Delete.

Усещам.
Усещам странни и почти забравени чувства. Вече не помня кога и какво ги е предизвикало някога. Усещам само тях и не помня образите или звуците, от които са се родили.

Чудя се.
Чудя се дали да вярвам на тези неща. На тези парченца от сънища, спомени и емоции. Вече не съм сигурен кои от тях са се случили наистина. Може би с времето съм променил някои. Направил съм ги по-лесни за разбиране или по-цветни и интригуващи.

Виждам.
Виждам бял гараж със синя врата. Облачна но приятна сутрин. Свежа миризма на дъжд, валял по някое време през нощта. Било е отдавна.

А сега...
Сега алармата на часовника ще звънне. Знам го и без да поглеждам.

Какво ли би било, ако имах малко повече време за всички тези парченца от невъзможен за решаване пъзел? Уловката обаче е, че тези пъзели се редят само сутрин. Преди алармата. А сутрините са безпощадно кратки.

Ето, че алармата вече звъни.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *