СКГТ

Ще съм кратък. Понеже е 72-рият пост в “EveryДен” се сетих за един автобус номер 72 с който ходех на училище едно време и за една случка в него, която ще разкажа бързичко.

Пътуваме си с един съученик на връщане от училище. Вероятно съм бил 9-ти клас. Разлигавили сме се жестоко, хилим се като идиоти, бием се и на всичкото отгоре сме седнали на двойна седалка, а автобуса е пълен та се къса. Не, че вандалстваме или нещо подобно, но да кажем, че от време на време се виждаха неодобрителни погледи. По едно време, точно докато налагам съученика си с юмруци, като същевременно и двамата сме се просълзили от смях, на нивото на ухото ми, точно от дясната ми страна чувам стряскащо познат глас:
- Май само на височина си пораснал, но не и на акъл!
Обърнах се рязко и на нивото на очите ми гледам старата ми учителка по “Труд и техника” от основното училище. Стои и ме гледа с критика в погледа. Все едно си мисли “Винаги съм знаела, че нищо няма да излезе от теб”.
- Ъъъ…, здравейте госпожо К., как сте? – питам я аз, опитвайки се да си придам сериозен и зрял вид, а от другата ми страна съученика ми изпада в див истеричен смях. Мисля, че спря да диша за известно време…

Ей на такава ситуация американците й викат “awkward”

Промени

Интересно е как хората се променят. Лично аз съм на мнение, че много често не човека се променя, а  хората около него си мислят, че го познават, после откриват нови и нови неща, които винаги са си били част от него, но останалите просто не са ги виждали и когато ги видят, веднага решават че става дума за нещо ново, за някаква промяна. Но все пак хората се променят и ако познаваш добре човек, сравнението между това какъв е бил преди и това какъв е сега е нещо доста интересно. А и самият процес на промяна е интересен, стига да усетиш, че се случва. И разбира се, най-добре е когато хората се променят към по-добро. Когато търпят някакво развитие. Аз имам късмет, че хората около мен се променят към по-добро.

"Strange fascination, fascinating me
Changes are taking the pace I'm going through"
-  "Changes" - David Bowie

След Elevation 2011

Да, няма що!

Но все пак да кажа няколко думи за фестивала. Всички групи от първия ден бяха много добри, без българските. Българските, на които няма да се спирам по отделно, или бяха зле или бяха добри но скучни и досадни. Според моят вкус разбира се.

Cyanna, бяха изключително енергични и заслужаваха повече публика, която не получиха заради ранния час в който излязоха на сцената.
Stereo MC's, подлудиха публиката и я накараха да скача през цялото време.
Morcheeba, въпреки че са най-спокойната и лека група от целият line-up за фестивала, направиха абсолютен преврат на терена и накараха охранителите от VTA Security да гледат безпомощно като насрани. Нещо, което никъде не видях да се споменава по медиите.
Hurts бяха впечатляващи с уникално странното си сценично поведение.
Parov Stelar Band пък бяха перфектни и вдигнаха всички на крака, въпреки непредвидено ранното си излизане на сцената и извънредния саунд чек, който трябваше да направят, заради отпадането на Jamiroquai.

А колкото до Jamiroquai, фестивала можеше да мине без всеки друг, но не и без тях. А какво означаваше липсата им лично за мен, това не ми се обсъжда.

Юбилеи

Юбилеите са хубаво нещо, особено ако получаваш безплатни неща покрай тях. Е, на, 125 години от създаването на Coca-Cola и разни симпатични девойки се разнасят с цели стекове кòла из парка и ти дават. Да си имаш. Някакво хлапе минава с доволна усмивка, награбило 5-6 бутилки и ти вика "Да знаете, дават само по една!" и се хили. Аз не обичам безплатни неща, щото в гена ми е заложено да се чувствам като човек, който спи в кашон, когато някой ми даде или ми предложи нещо безплатно и аз се възползвам. Ама кòлата си беше хубава и тва е. Още имам от нея. Но се почувствах горд, че съм българин, когато 2 часа по-късно влязох в магазина и на бутилката, която забърсах от хладилната витрина пишеше "130 години - Каменица черпи за юбилея"! Ааа, набутахме ли ви го с цели 5 години, а? Кой е номер едно, а? България на 9 морета и 4 езера! 260 милилитра, ама от сърце! Българско и гордо!

Цитат на деня:
- А, не, акробатичен рокендрол... не ставам аз за такива неща.
- Ми ти за нищо не ставаш, ама виж с колко много неща се занимаваш!

Пиратски истории

"Къф ти е проблема бе, чукич?!" - Скоро се сетих за това изречение. Едно време, в ерата на пиратските видеокасети под наем, когато още бях малък, си бях взел филма "Аладин" на Disney за да си го гледам вкъщи. Та там имаше един папагал, ако не се лъжа, който май се изрепчи на едни разбойници и българският гений, който беше превел и дублирал филма, защото тези филми се дублираха целите само от един човек, беше решил, че това, което папагала казва, най-добре би се превело като "Къф ти е проблема бе, чукич?". Това стана култова фраза по едно време сред мен и приятелите ми и честно казано, думата "чукич" никога не съм я чул преди или след като гледах този филм, освен използвана от мен или някой приятел.

А пък това ми напомни за пиратските видеокасети като цяло. Не бяха ли трогателни, а? Кървав екшън в който всички персонажи са озвучени от говореща ме мьеко девойка, която заеква и говори с лишена от емоции интонация. Как да не се просълзиш?

А,  да не забравя и за:
- Затегнете колана!
- Моля?
- Затегнете колана!
- Слез от тааам, полета е незаконен!!!!!
- Във какво се забърках!

Ееех, какви времена, какви времена...

Friends & Foes

Ами ако и в живота имаше такава система "Приятели и Врагове"? Такава в която добавяш разни хора към списъка с враговете и те стават невидими за теб. Спираш да ги виждаш, когато са около теб, спираш да ги чуваш, когато говорят нещо. Все едно не съществуват. Ако някой го предложи това, като платена услуга на разумна цена, вие бихте ли я пробвали? Аз се сещам за хора, които с удоволствие бих блокирал от ежедневието си. Може бих я пробвал тази услуга, да...

И цитата на деня е:

Friends and liars, don’t wait for me
Cause I’ll get on all by myself
I've put millions of miles under my heels
And still too close to you I feel

Нападение

Да, определено доста закъснях с този пост, но искам да кажа, че не е лесно да пишеш, докато те преследват разни извънземни цивилизации, които нападат замята, налага ти се да се криеш в подземни скривалища, да участваш в престрелки, да се телепортираш в разни пустини и на всичкото отгоре да кроиш планове как да унищожиш напълно непознат враг. Така де, какво може да го спре, щом е пропътувал ебем-си-колко светлинни години, за да стигне до теб и да завладее планетата ти. А и не е като по филмите, в които идват някакви извънземни и изведнъж се оказва, че обикновената вода ги убива. Къде ти такъв късмет? Най-малкото, щом имат технологията да стигнат до теб, едва ли ще са толкова тъпи, че да не предвидят тази малка подробност, че един обикновен дъжд ще им разкатае фамилията. Е, би било страхотно някой да заплаши човечеството с масово унищожение, пък ти да се появиш с един воден пистолет от магазин “Всичко за левче” и да му отнесеш главата, но в реалния живот не става така, съжалявам. Пробвах, не стана. Трудни си бяха за убиване, копелетата им с копелета. Лошото е, че забравих какво ги убиваше, така че, дано не се върнат и тая нощ, щото освен всичко друго, бих се почувствал и леко тъпо.

Сенки

Не всичко е видимо на повърхността. Понякога важните неща са дълбоко скрити и човек трябва порови по-надълбоко за да стигне до тях. А стигне ли, често открива цели нови светове. Или поне една-две изненади.

 

 


"Сенки от миналото"
автор: Mujimasa

Дъждовно

А на теб иска ли ти се понякога да те понавали дъжда?

Голям порой, ей! Колко жалко, че много хора въобще не разбраха, че го е имало. Продължи само десет минути и то на много малка площ, но пък качествено. Появи се изневиделица и изчезна по същия начин, оставяйки само мокрите улици и алеи, като веществено доказателство, че не ти се е сторило. И после слънце, на което поизсъхнах колкото можах. И после странното съвпадение, че на някой, в същия този ден, но на съвсем различно място, му се е приискало да го понавали дъжда и е постнал тази песен на стената си. --->

А смятах за друго да пиша. За едно кметство, на едно съвсем далечно място и за една лампа в един коридор. Но няма начин, дъжда си е дъжд и не може да чака дори и лампите в коридорите на далечените кметства.

В какво се измерва животът

Следващият текст е писан 
по повод на тази статия.

 

"Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!"

Ето една хубава мисъл, която съм срещал много пъти из интернет. Най-често я виждам в някакви подписи по форуми или в тъпи Power Point картички, с много красиви пейзажи и други подобни лиготии. И все пак, хубава мисъл нали?
Скоро един мой приятел ми прати на текстов файл оригиналната статия, от която е взето това изречение. Тогава се сетих, че някога, някъде вече я бях чел, но не това е важното. Твърдеше се, че авторът е Джордж Карлин, популярен комик и актьор, известен с крайните си виждания за политиката, религията и света, и с вулгарния си език. Твърдеше се още, че е написал този трогателен текст, след като жена му починала. След щателно разследване от моя страна, се оказа, че това не е вярно и този човек никога не е писал въпросната статия, а името му е използвано само с рекламна цел. Но и това не е важно, просто исках да подчертая, колко съм умен и как проверявам източниците си. В крайна сметка, който и да е автора на статията, посланието е много вярно и много добро. Но дори това не е важното в случая. Нито пък е причината да пиша тези редове.
Причината е, че се ДРАЗНЯ! Да, дразня се, когато някой ми напише или ми прати подобно нещо! Не заради посланието. То е хубаво и вярно и внушава, че хората не оценяват това, което имат. Че се прехласват по материални неща и забравят за духовните. Че не ценят хората, около себе си. Че ги приемат за даденост и не им казват колко държат на тях. Така че проблема ми не е в посланието. Проблема ми е в хората, които го разпространяват. Проблема ми е в хората, които ми казват, колко хубаво е написано, колко верни неща има в него и как ги е накарало да се “Замислят за Някои Неща”!
ГЛУ-ПОС-ТИ! Айде стига бе! Кого заблуждавате, хората на които пращате такива неща или самите себе си? Яд ме е, защото е толкова лесно да копираш един текст и да го пратиш на някого и двамата да си въздишате, колко е хубав и верен и как сте се били "замислили". Но това е само повод да си почешете езиците! Само ще се направите на много чувствителни и ще скачате боси под дъгата от щастие и мир и любов към ближния, а на следващият ден пак ще мразите всичко, пак ще се дразните от всичко и пак ще си киснете във всички тези материални и незначителни неща, в които и без това си киснете и, о изненада, въобще няма да ви мине през акъла, колко щастливи сте всъщност, колко неща всъшност имате, и най-вече, колко важни, незаменими, специални и Необходими са за вас най-близките ви хора, и как не можете да живеете без тях, а дори и да можете, не би имало никакъв смисъл!
Кой наистина се е Замислил над тази статия или този род послания? Кой наистина е променил нещо в живота си, след като е прочел нещо подобно? Кой наистина е спрял да се ядосва за глупости, спрял е да бъде материалист и е отишъл при най-близките си хора и им е казал, колко много ги обича и как живота му не струва и една плюнка без тях? Кой? Абсолютно никой! Хората обичат само да мигат на парцали пред тези красиви думи, да въздишат замислено и да си въобразяват, че на следващия ден, всичко което са прочели и толкова им е хареало, ще има някакъв ефект, но ефект няма на следващия ден. Само в най-добрия случай - приятен спомен от нещо, което са прочели. И защо въобще им трябват на хората такива неща? Защо някой трябва да им отваря очите, за неща, които са толкова очевидни, толкова прости и толкова човешки? Да, този текст е хубав, но ефект от него няма. Ефекта му е моментен, само докато го чете човек и докато го обсъжда, но не поражда никакви реални действия. Точно като сапунен сериал. Жалко за хубавата статия. Защото хората са заети с това да се правят на много добри, много загрижени, много раздаващи се, но истината е, че хората обичат да мразят, обичат да са недоволни, обичат да се дразнят за дреболии и обичат да се отнасят лошо с най-близките си, и никой текст на тази планета не може да промени това. Хората не са честни. Нито спрямо останалите, нито спрямо себе си!
И ето защо се дразня. Не обичам да получавам подобни текстове, линкове или цитати, защото хората, които ми ги пращат и си разменят тези трогателни текстчета, само си въобразяват, че са се замислили над тях и само се залъгват, че ще имат някакъв ефект, а на следващия ден си продължават живота по същия начин, по който са го водели до този момент. И след като се почувстват доволни от добре съвршената работа по разпространяването и обсъждането, няма да спрат да отделят внимание на глупости, няма да започнат да ценят това, което имат, няма да прегърнат най-важните хора в живота си и да им покажат, че са безценни и няма, и няма, и няма! С други думи, няма да направят нито едно от нещата, които този анонимен автор ги е посъветвал да направят. А това е толкова безнадеждно тъжно. Толкова отчайващо!
Толкова ли е трудно, да кажеш нещо свое и искрено на някого? Това би означавало, че наистина го мислиш и чувстваш. Може да не е литературно издържано, може да не е толкова дълго, толкова внушително и толкова добре подредено. Може да не е с толкова красиви и подходящи думи. Може дори да е нескопосано и глуповато, но ако е искрено, ще е хиляди пъти по-значимо и истинско и от най-хубавият трогателен текст писан някога!
Всичко е дреболия! Всичко е незначително. Малко са важните неща в живота и те не се намират около нас, а в нас. Но на кого му пука?
Кога ще се научим?

Посвещавам този текст на хората, които наистина 
мислят и чувстват. На тези, които оценяват нещата
 ежедневно, а не само когато стане въпрос за тях.

Посвещавам го и на незнайният автор на статията, 
която стана повод да напиша този текст.